-
1 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
2 congé
m. (lat. commeatus "action de s'en aller", de meare "circuler") 1. отпуск, отпуска; demander un congé искам отпуск; congé de convalescence отпуск за възстановяване след болест; congé payé платен отпуск; congé de maladie отпуск по болест; congé de maternité отпуск по майчинство; prendre une semaine de congé вземам една седмица отпуск; 2. ваканция; congé de semestre семестриална ваканция; 3. оставка, уволнение, уволняване; recevoir son congé уволнен съм; donner congé а qqn. уволнявам някого; prendre son congé излизам в оставка, уволнявам се; congé définitif (absolu) окончателно освобождаване от военна служба; congé de réforme (de renvoi) освобождаване от военна служба по здравословни причини; 4. сбогуване, прощаване; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; audience de congé прощална аудиенция; 5. ост. позволение, разрешение; 6. архит. полужлеб на колона; 7. акт, с който се прекратява договор; donner congé а un locataire прекратявам договор с наемател; 8. документ, с който се разрешава транспорта на стоки, за които се плащат акцизи и такси. Ќ Ant. occupation, travail. -
3 rengager
v. (de re- et engager) I v.tr. 1. наемам повторно (някого на работа, служба); 2. въвличам отново (в нещо); II. v.intr. сключвам нов договор за военна служба; se rengager 1. постъпвам отново на служба, продължавам срока, подновявам договора за служба, за работа; 2. продължавам да служа свръхсрочно в армията. -
4 refractaire
adj. (lat. refractarius, de refringere "briser") 1. refractaire а непокорен; refractaire aux ordres който не се подчинява на заповедите; prêtre refractaire свещеник, отказал да положи клетва към правителството през 1790 г.; conscrit refractaire човек, който не се явява на военна служба; 2. мед. който не се поддава на лечение (за болест) с изпробваните досега методи; 3. огнеупорен; 4. m. войник, който се отклонява от военна повинност; 5. m. човек, който отказвал да работи за Германия (през окупацията 1940 - 1944 г.); 6. нечувствителен; etre refractaire aux influences нечувствителен съм към различните влияния. Ќ Ant. docile, obéissant; fusible. -
5 baderne
f. (esp. ou it. baderna) прен., ост., неодобр. човек, негоден за военна служба; vieille baderne разг. остарял военен с ограничено мислене. -
6 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
7 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
8 débauchage
m. (de débaucher) подстрекателство (за напускане на работа, пост, военна служба). -
9 débaucher
v.tr. (probabl. de de- et bau "dégrossir du bois") 1. развращавам, покварявам, развалям; 2. подстрекавам някого да напусне работа, пост; 3. уволнявам работници поради липса на работа; se débaucher 1. развращавам се, покварявам се, развалям се; 2. отклонявам се, напускам работа, пост, военна служба и под. Ќ Ant. embaucher; moraliser, redresser. -
10 dévancement
m. (de devancer) изпреварване, извършване нещо предсрочно; dévancement d'appel воен. предсрочно повикване ( на военна служба). -
11 dispense
f. (de dispenser) освобождаване, освобождение (от постановления на закона или на правилника); dispense du service militaire освобождаване от военна служба. -
12 dispensé,
e adj. (de dispenser) 1. разпределен, раздаден; 2. разрешен, позволен, освободен; 3. m. воен. освободен от военна служба. -
13 drapeau
m. (de drap) 1. знаме; флаг; 2. ост. пелена. Ќ garde du drapeau почетна охрана на знамето; être sous les drapeaux на военна служба съм, служа войник; planter un drapeau отивам си без да платя. -
14 enrôler
v.tr. (de en- et rôle) 1. записвам, зачислявам, набирам, вербувам; 2. прен. въвличам, увличам; s'enrôler постъпвам (на военна служба, в партия). -
15 fuite
f. (lat. fugitus) 1. бягство, избягване; prendre la fuite избягвам; 2. протичане, изтичане; цепнатина, през която изтича течност; 3. прен. извъртане, усукване, заобикаляне; 4. в. арго освобождаване от военна служба; 5. уч. арго ваканция; 6. изтичане, минаване, преминаване (на времето и др.); 7. прен. изтичане на информация; изчезване, загубване на тайни документи. -
16 impôt
m. (lat. impositum, p.p. de imponere "imposer") данък, налог, контрибуция; impôts directs (indirects) преки (косвени) данъци; impôt foncier данък върху недвижими имоти; impôt agricole unique единен селскостопански данък; l'impôt du sang задължителна военна служба; soumettre а l'impôt облагам с данък; exonération d'impôts освобождаване от данъци; impôt sur les sociétés корпоративен данък; impôt sur le revenu данък върху доходите; impôt а la consommation данък върху потреблението; impôt de quotité пропорционален данък; impôt sur la fortune данък върху имуществото; impôt sur le revenu des personnes physiques (I.R.P.P.) данък общ доход ( ДОД). -
17 inapte
adj. et m. (de in- et apte) 1. неспособен, негоден; personne inapte aux affaires човек, негоден за сделки; 2. m. негоден за военна служба. Ќ Ant. adroit, apte, capable. -
18 inaptitude
f. (de in- et aptitude) неспособност, негодност; непригодност за военна служба. Ќ Ant. aptitude. -
19 levée
f. (de lever) 1. вдигане, снемане, сваляне, махане; levée d'un siège вдигане на обсада; 2. прибиране; faire la levée des grains прибирам житото (реколтата); 3. вдигане, прекратяване; levée d'une séance прекратяване на заседание; 4. събиране; la levée des impôts събиране на данъците; 5. вземане, прибиране (писма от пощенска кутия); 6. привикване на военна служба, свикване под знамената; набор; 7. карти, взети при игра с по-голяма карта; 8. насип, дига за задържане водите на река, канал; 9. снемане ( план). Ќ levée de boucliers ист. демонстрация на римски войници срещу водача им; остра съпротива срещу авторитетна личност; levée du corps официален акт, при който се изнася тялото на мъртвец, за да бъде погребано. Ќ Hom. lever. -
20 réformer
v.tr. (lat. reformare) 1. възстановявам в първоначалната му форма (за правило, изискване); 2. ост. поправям (поведението, нравите на някого); 3. реформирам, преустроявам (институция); réformer une loi реформирам, променям закон; réformer un jugement променям присъда; 4. ост. изправям, премахвам злоупотреби; 5. освобождавам от военна служба; 6. воен. бракувам, изхвърлям от употреба.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
военна служба — словосъч. дежурство, пост, наряд … Български синонимен речник
пост — същ. длъжност, служба, място, ранг същ. стража, караул, патрул същ. въздържане, лишение, постене, говеене същ. дежурство, наряд, военна служба същ. позиция, пункт, станция същ. укрепление, форт … Български синонимен речник
дежурство — същ. пост, наряд, военна служба … Български синонимен речник
наряд — същ. дежурство, пост, военна служба същ. дял, част, процент, квота, норма, пай, участие … Български синонимен речник
Orders, decorations, and medals of Bulgaria — Orders, decorations and medals of Bulgaria are regulated by the law on the Orders and Medals of the Republic Of Bulgaria of 29 May 2003. The National Military History Museum Of Bulgaria in Sofia currently has over 150 Bulgarian Orders in the… … Wikipedia
Вооружённый конфликт в Южной Осетии (2008) — У этого термина существуют и другие значения, см. Война в Южной Осетии. Война в Южной Осетии 2008 года, Пятидневная война Грузино южноосетинский конфликт Грузино абхазский конфликт … Википедия
Вылков, Иван — Иван Вылков Дата рождения 31 января 1875(1875 01 31) Место рождения Казанлык Дата смерти 20 апреля 1962(1962 04 20) (87 лет) … Википедия
Жеков, Никола — Никола Тодоров Жеков (6 января 1865 (25 декабря 1864 по юлианскому календарю), Сливен 1 ноября 1949, Фюссен, Германия) болгарский военачальник, генерал пехоты (1936), военный министр (1915), главнокомандующий Действующей армией во время Первой… … Википедия
Вылков — Вылков, Иван Иван Вылков (болг. Иван Вълков; 31 января 1875, Казанлык 20 апреля 1962, Стара Загора) генерал пехоты, военный министр Болгарии (1923 1929). Содержание 1 Образование 2 … Википедия
Жеков Никола — Никола Тодоров Жеков (6 января 1865 (25 декабря 1864 по юлианскому календарю), Сливен 1 ноября 1949, Фюссен, Германия) болгарский военачальник, генерал пехоты (1936), военный министр (1915), главнокомандующий Действующей армией во время Первой… … Википедия
Иван Вылков — (болг. Иван Вълков; 31 января 1875, Казанлык 20 апреля 1962, Стара Загора) генерал пехоты, военный министр Болгарии (1923 1929). Содержание 1 Образование 2 Военная служба … Википедия
